Доц. Лъчезар Стоянов за Novini.bg: Проблемите на евроинтеграцията на РС Македония не са в София, а в Скопие
МАКЕДОНИЗЪМ, БИЗНЕС И НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. Коментар на историкът доц. доктор Лъчезар Стоянов за.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 142
За българите ориста на Македония е безспорно най-емоционално обагрената част от националната ни история. Обяснимо е откакто за нея водим пет войни, основават се именити революционни организации, подвигат се всеобщи грубо потушавани въстания, а България от време на време е заливана от бежански талази, които поддържат живи роднинските връзки сред хората от двете страни на границата сред България и Северна Македония. Това и изяснява за какво за голямата част от хората, обществениците и политиците по тази тематика има удивително единодушие. Не е за удивление, че за първи път след приемането ни в Европейски Съюз всички меродавни институции в България – държавно управление, Народно събрание и президент – демонстрираха рядко единогласие и на 17 ноември 2020 година не поддържаха започването на договаряния за приемане на Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Мотивите за това са неизпълнението на Договора за другарство сред двете страни от 2017 година, фалшификации на историята с антибългарска изразителност и целеустремено втълпяване на отрицателни стандарти и ненавист към България и към българите като нация. Изненадата в Скопие провокира колкото стихийна, толкоз и дирижирана антибългарска реакция, с изказванието, че се отхвърля македонската еднаквост. Това просто не е правилно, тъй като публично декларирахме, че съгласно правото на самоопределяне и правилата на Европейски Съюз, признаваме основаните след Втората Световна война действителности – македонска нация и публична македонска езикова норма. Политиците край Вардар втвърдиха своята позиция разчитайки на инспирирания и от тях преходен външен напън към България.
На следващите парламентарни избори на 14 ноември 2021 година новата партия " Продължаваме промяната " се трансформира във водещата политическа мощ и нейния водач Кирил Петков образува коалиционно правителство. Едва 41-годишен, просветен, прагматичен и с триумфи в областта на бизнеса той дава поръчка да даде нова тенденция за развиването на България, в това число по казуса с районен съд Македония. Още преди изборите, следвайки своя прагматичен бизнес метод декларира, че ще реализира пробив и в границите на шест месеца посредством взаимоизгодни бизнес планове ще динамизира и надгради актуалната българска позиция и реши казуса с българското несъгласие. Лошото е, че когато стана министър-председател, тези му другояче симпатични упоритости, започнаха все по-ясно да стават знак за желанието му не просто да надгради, а да подмени българската позиция посредством замитане на главния въпрос – за общата ни история като спънка за развиване на икономическите връзки. Само че страсти, минало, идеали и национални ползи не стават за бизнес. Очевидно затова избрания отново президент Радев свика незабавно на 10 януари т.г. Националния съвещателен съвет по тази тематика. На него с цялостен консенсус от всички парламентарно показани партии бе препотвърдена и конкретизирана българката позиция за изискванията за предоставяне единодушие за започването на договаряния за приемането на Северна Македония в Европейски Съюз.
В желанието си да динамизира връзките на 18 януари Кирил Петков предприе много необикновен ход и дойде в Скопие за среща с определения предходния ден за нов министър председател на съседката ни Димитър Ковачевски. Там предложи основаване на нови четири постоянно заседаващи комисии, по всички аспекти на двустранните връзки. Препотвърди и българска позиция, че признаваме македонската нация и език. Резултатът от срещата бе повече от непретенциозен, тъй като, както това най-ясно бе изразено от президента Стево Пендаровски, в предложенията му виждали опасност за македонската еднаквост. Тук стигаме и до сърцевината на казуса – явно в София и Скопие имаме разнообразни визии за същността на македонската нация, а отсам и характера на нейната еднаквост. Той се корени в македонизма – идеологията на основата на която се образува актуалната македонска нация. Така, за отегчение на мнозина у нас и в чужбина, би трябвало да се върнем към историята.
.jpg )
Булфото
Като начало би трябвало де се каже, че макар всеобщото мнение, с термина македонизам се посочват два разнообразни по генезис и с радикално разнообразни цели негови разновидността.
Първият тип македонизъм се основава в българска среда и се изповядва единствено от българи. През годините и предвид на трагичните промени в политическата обстановка той има доста необятен кръг от проявления. От местен национализъм, разногласия за езиковите правила през Възраждането, през концепцията за автономност на ВМОРО и даже за самостоятелна Македония на Вътрешна македонска революционна организация на Иван Михайлов, до потреблението му за блокиране на сърбизацията в кралска Югославия. Въпреки своята многоликост той има една обща основна характерност – усещане и блян за опазване българските корени и връзките с България.
Вторият тип македонизъм се формулира като кабинетна политическа теория и се постанова от среди и сили отвън българска среда. За негов основоположник се приема учения, политик и посланик Стоян Новакович през 1887 година, който Сърбия е изгубила войната с България, а Русия е скъсала връзките с нея. Именно оттогава до през днешния ден Русия залага на Сърбия като неин стратегически сътрудник и проводник на Балканите. Русия поддържа този македонизъм, тъй като е против българските желания и за опазване на статуквото. Неговото идейно ядро е изказванието, че македонците са обособен народ, който няма нищо общо с българите. Именно затова се съчинява македонска история посредством кражба на българската след чудовищни и нелепи фалшификации.
Отново с претекста за стабилизиране на разтърсеното статукво на Балканите през 1934 година Съюз на съветските социалистически републики посредством Коминтерна постанова този македонизъм като наложителен за всички комунистически партии. Факт е, че заради малобройността на комунисти и омразата към сръбското насилничество в кралска Югославия голямата маса от популацията резервира българското си съзнание. За да реши този проблем Тито издига концепцията за основаване след войната под комунистическо управление на нова, федеративна Югославия, в която Македония ще е обособена република. Така остарелият сръбско-руски и на основата на коминтерновския е трансформиран в югославско-комунистически македонизъм. Това изяснява и за какво районен съд Македония е най-югоносталгична страна, а Тито е свещена икона.
Трябва да се каже, че и преди, а и по-късно решение по-явно или скрито македонския въпрос е непрестанен източник на конфликти сред българските и югославски комунисти. Поради това, че те се придържат към двата различни македонизма, и официално следват едни и същи наставления изначало водят подмолна битка, а най-после, като ръководещи стигат до изострен конфликт по македонския въпрос.
Във Вардарска Македония югомакедонизма мъчно си постанова и заради настроенията на хората, а и на мастните комунисти. След самоволното им разединение и присъединение към Българска комунистическа партия Тито мъчно постанова властта си над локалните комунисти, макар наложената от него и отстояваната и до през днешния ден теза за българския фашистки окупатор, която поставя тъждество сред българин и фашист. След войната хиляди са съдени и репресирани на това съображение. Едва след разрива му Сталин през 1948 година заелите управителните постове в републиката, само че несъгласни с югомакедонизма са свалени и репресирани с обвиняването, че са сталинисти. Последвалото слагане на републиката под цялостен полицейски надзор и всеобщите репресии пречупват съпротивата и постановат формалния македонизъм.
.jpg )
Българските комунисти по разпореждане на Сталин правят неповторимо в международната история закононарушение – принудително македонизиране на българите в Пиринско. Под публичен напън през 1963 година приключват политиката на македониация, а след 1968 година и намерено се опълчват на подправянето на българската история и антибългарската политика в Република Македония. След 1989 година това национално изменничество справедливо бе жигосано, Георги Димитров не е тачената персона, а тези събития се учат в учебно заведение.
След разпада на руската империя и Югославия се очакваше че България и Република Македония, освободени от политическо менторство и тръгнали по пътя на демократичното си развиване естествено да се сближат. Това възобновява подтиснатия, само че неуреден конфликт сред двата типа македонизъм.
Факт е, че първия водач на определяната като бугарашка ВМРО-ДПНЕ Люпчо Георгиевски става и министър-председател. В момента той има и българско поданство. Водена от вековните ѝ сантименти България направи доста –първа призна Република Македония, оказа помощ за интернационалното ѝ признание, даде ѝ икономическа и военна помощ. С външна поддръжка тайно управлението на Вътрешна македонска революционна организация ДПНЕ бе поето от Груевски, който върна партията в руслото на сръбския юго-комунистически македонизм, който даже надгради с политика на антиквизация - т. е. претенцията, че днешните са директни наследници на античните македонци. Така, с изключение на към българската те посегнаха и на гръцката история. Само че гърците реагираха остро и ги сложиха в цялостна интернационална изолираност. За да излезе от задънената улица новият държавен началник Зоран Заев през 2017 година подписа с България Договор за другарство, добросъседство и съдействие, в който категорично е записано, че имаме обща история, а ние от своя страна признавахме съществуването на македонска нация. На процедура се признава, че актуалната македонска нация е основана на българска основа. През юли 2018 година подписва с Гърция така наречен Преспанско съглашение, с което се отхвърлят от политиката на антиквизация и претенциите към гръцката история. В резултат на тази политика през 2020 година Македония бе призната за член на НАТО.
Стремежът на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз има по-различна орис. Първият опит за започването на договаряния през октомври 2019 година е блокиран от френския президент Макрон, а втория – опитът на Германия през 2020 година да го рестартира е спрян от безапелационното противоречие на България. От тогава до в този момент сме обект на непрестанен напън да променим позицията си, въпреки други Балкански проблеми да са доста по-остри – Косово, Босна и Херцеговина, политиката на Сърбия, както и на Русия. Очевидно поради основаното усещане от нашите политици, че се държат като леконравни моми, които, като ги понатиснеш постоянно споделят „ да “.
Що се отнася до другояче симпатичното предпочитание на Кирил Петков да разшири, прагматизира и динамизира нашите връзки със Северна Македония, колкото и да привиква взаимни съвещания на държавните управления и да основава комисии, те ще имат същите алегорични резултати като при визитата му в Скопие. Причината е ясна – какво можеш да очакваш от договаряния с премиер, който още при стъпването в служба заявява, че няма да води договаряния по най-важния въпрос - за идентичността и езика съгласно формалния сърбо-югославски македонизъм. Резултатите от активността на смесената историческа комисия го демонстрират. Крайно време е да осъзнае, че за голяма част от българите с националните ползи не може да се прави бизнес. За него хиляди са проляли кръвта си. Социологията го демонстрира.
Какво е решението?
Първото, което би трябвало да създадем е ясно и изрично да заявим на всички, че трайно решение на проблемите с районен съд Македония не може да се реализира до момента в който в Скопие ръководят хора изповядващи антибългарския югомакедонизъм. Защото той е конструиран върху кражба на българската история и заради това в самата си същина е построен на основата на отрицанието и омразата и е идеология оправдаваща и насърчаваща принуждение над личното си население. Жертви на тази идеология и в югославска Македония и в Пиринския завършек на България са хиляди. Най-неприемливо е, че и през днешния ден това е процедура. На гонене и остракизъм се подлагат освен тези, които показват своето българско схващане, само че и тези към този момент 120 000, които на основата на потвърден от тях български генезис са получили българско поданство, без значение от това, че болшинството от тях се чустват македонци. Достатъчно е да загатна единствено два случая – настояването артиста Васил Гарванлиев да не бъде отдръпнат от присъединяване в състезанието не Евровизия, тъй като имал и български паспорт и опита на Заев да попречи избирането на Данела Арсовска със същото обвиняване Защо се прави това? Защото това разрушава сърцевината на югомакедонизма – че няма никаква връзка сред българи и македонци. Далеч по-голям е кардиналния въпрос - че се преследват хора поради генезис, което е процедура на тоталитарни идеологии и режими и е в прорез с фундаменталните правила на Европейски Съюз! При това се ползва към български, а затова и европейски жители.
Тази политика е законосъобразен резултат от дълбоките страхове на образувания в югославски шаблон хайлайф край Вардар. Първия боязън е, че този бързо разрастващ се развой прави освен законно, само че напряко неизбежно желаното от България регистриране на българите като една от държавотворните общности в македонския Устав (Конституция). Вторият боязън е още по-голям – това потвърждава българската, а и неоспоримата научна теза, че образуваната в Северна Македония нация е политическа, основана в рамките и методите на тоталитарна държа на основата на българската. Това, че имаме общо минало сякаш го бяха признали с контракта от 2017 година, но през днешния ден още веднъж отхвърлят.
Ако и когато създадат тази крачка ще отпаднат всички разногласия сред двете страни ще се отворят необятно вратите за всестранно съдействие сред двата приятелски народа в границите на общия европейски дом. Впрочем, множеството от актуалните народи са политически (като да вземем за пример американската) и това не е спънка за тяхното сполучливо политическо, стопанско и културно развиване. Ако излязат от наследените щампи и мислят за своето бъдеще приемането, че са политическа нация ще реши и тежките им вътрешни проблеми. Защото всички, без значение от своя произход, ще се чустват част от една политическа и държавна общественост.
Вторият главен проблем на който би трябвало да намерим решение е външнополитическия напън за предоставяне единодушие за започване договаряния за приемане в Европейски Съюз с районен съд Македония и пакетирана с нея Албания. Палитрата на претекстовете е доста пъстра – непознаване на казуса, персонални и конюнктурни ползи и геополитически претекстове.
Независимо от претекстовете нашите сътрудници и другари разпореждат на македонизма обичайна му роля на стабилизатор на все по-неустойчивото състояние на Балканите. Те би трябвало да регистрират, че българската позиция към признание на действителностите в районен съд Македония на процедура поддържа тази позиция.
На нашите припряни западни патнтньори обаче би трябвало ясно да разбираем, че е от основно значение кой тип македонизъм посредством договарянията ще легитимираме и ще позволим да се упражява в нашия общ дом.
Трябва да стане ясно, че е рискова заблуда македонизмът да продължава да се приема за нещо единно. Всъщност легитимирането на превърнатия още веднъж в държавна политика и силово налаган и през днешния ден сърбо-руско-югославско-комунистически македонизъм по своята същина, като се изключи че е антибългарски, е и антиевропейски. Политическа слепота е да не се вижда, че той е в услуга на възходящите упоритости на Белград за изграждне на „ сръбски свят “ с антиевропейска устременост, зад който намерено стои Русия и все по-активно Китай. Тези обстоятелства и трендове заслужават доста по-задълбочен разбор на фона на възходящата настъпателност на Русия и намерено заявените ѝ упоритости да резервира Балканите за своя предпочитана зона навлияние.
Съвсем друга роля би имала районен съд Македония, когато нейния хайлайф, съгласно обстоятелствата признае, че македонската политическа нация поражда на основата на българската. Това, на основата на контракта ѝ с България и с легитимацията на Европейски Съюз ще стабилизира страната и ще ограничи външните въздействия върху нея. С този държавно следван и приет от България македонизъм двете приятелски страни биха имали безконфликтно и по-добро взаимно бъдеще в европейското семейство.
При досегашното държание на политиците в Скопие българското искане за съблюдаване и използване на към този момент подпсани контракти би трябвало да се поддържа и от нашите сътрудници. Очевидно е, че прецизното и изцяло осъществяване на двустранния ни контракт не е въпрос на двустранни връзки, а е тест за бъдещото държание на районен съд Македония в Европейски Съюз.
Анализаторите – непознати и наши - би трябвало да регистрират с изключение на отрицателните реакции в Северна Македония от българското несъгласие, само че и всеобщата фрапантна отрицателна смяна в българското общество вследствие на разочарованието от държанието на македонските политици. Те основават рискова хранителна среда за избуяване на антиевропейски и антинатовски настроения. Травматичен е загатна, че под външен напън след Втората международна война в името на светлото комунистическо бъдеще на Балканите, Европа и света жертваме своите национални ползи. Някак си страховито се набива аналогията, че в този момент още веднъж ни натискат, този път в името на общото евро-атлантическо бъдеще на Балканите, Европа и света отново ние да жертваме своите национални ползи.
За всички би трябвало да стане ясно, че проблемите на евроинтеграцията на районен съд Македония не са в София, а в Скопие. Именно там те би трябвало най-накрая да скъсат с мухлясалите щампи и стандарти и осветят постоянно нелицеприятните моменти в своята история и схващане. Те са, които би трябвало да решат кои са, какви са и накъде желаят да вървят. Ние благосклонно ги чакаме от десетилетия – можем да изчакаме още.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 142 
България и Северна Македония се договориха за съдействие в областта на господство на закона 
И ръководителят на Народно събрание беседва с македонския министър председател 
Радев прикани за прям и умен разговор сред България и РСМ
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 142
За българите ориста на Македония е безспорно най-емоционално обагрената част от националната ни история. Обяснимо е откакто за нея водим пет войни, основават се именити революционни организации, подвигат се всеобщи грубо потушавани въстания, а България от време на време е заливана от бежански талази, които поддържат живи роднинските връзки сред хората от двете страни на границата сред България и Северна Македония. Това и изяснява за какво за голямата част от хората, обществениците и политиците по тази тематика има удивително единодушие. Не е за удивление, че за първи път след приемането ни в Европейски Съюз всички меродавни институции в България – държавно управление, Народно събрание и президент – демонстрираха рядко единогласие и на 17 ноември 2020 година не поддържаха започването на договаряния за приемане на Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Мотивите за това са неизпълнението на Договора за другарство сред двете страни от 2017 година, фалшификации на историята с антибългарска изразителност и целеустремено втълпяване на отрицателни стандарти и ненавист към България и към българите като нация. Изненадата в Скопие провокира колкото стихийна, толкоз и дирижирана антибългарска реакция, с изказванието, че се отхвърля македонската еднаквост. Това просто не е правилно, тъй като публично декларирахме, че съгласно правото на самоопределяне и правилата на Европейски Съюз, признаваме основаните след Втората Световна война действителности – македонска нация и публична македонска езикова норма. Политиците край Вардар втвърдиха своята позиция разчитайки на инспирирания и от тях преходен външен напън към България.
На следващите парламентарни избори на 14 ноември 2021 година новата партия " Продължаваме промяната " се трансформира във водещата политическа мощ и нейния водач Кирил Петков образува коалиционно правителство. Едва 41-годишен, просветен, прагматичен и с триумфи в областта на бизнеса той дава поръчка да даде нова тенденция за развиването на България, в това число по казуса с районен съд Македония. Още преди изборите, следвайки своя прагматичен бизнес метод декларира, че ще реализира пробив и в границите на шест месеца посредством взаимоизгодни бизнес планове ще динамизира и надгради актуалната българска позиция и реши казуса с българското несъгласие. Лошото е, че когато стана министър-председател, тези му другояче симпатични упоритости, започнаха все по-ясно да стават знак за желанието му не просто да надгради, а да подмени българската позиция посредством замитане на главния въпрос – за общата ни история като спънка за развиване на икономическите връзки. Само че страсти, минало, идеали и национални ползи не стават за бизнес. Очевидно затова избрания отново президент Радев свика незабавно на 10 януари т.г. Националния съвещателен съвет по тази тематика. На него с цялостен консенсус от всички парламентарно показани партии бе препотвърдена и конкретизирана българката позиция за изискванията за предоставяне единодушие за започването на договаряния за приемането на Северна Македония в Европейски Съюз.
В желанието си да динамизира връзките на 18 януари Кирил Петков предприе много необикновен ход и дойде в Скопие за среща с определения предходния ден за нов министър председател на съседката ни Димитър Ковачевски. Там предложи основаване на нови четири постоянно заседаващи комисии, по всички аспекти на двустранните връзки. Препотвърди и българска позиция, че признаваме македонската нация и език. Резултатът от срещата бе повече от непретенциозен, тъй като, както това най-ясно бе изразено от президента Стево Пендаровски, в предложенията му виждали опасност за македонската еднаквост. Тук стигаме и до сърцевината на казуса – явно в София и Скопие имаме разнообразни визии за същността на македонската нация, а отсам и характера на нейната еднаквост. Той се корени в македонизма – идеологията на основата на която се образува актуалната македонска нация. Така, за отегчение на мнозина у нас и в чужбина, би трябвало да се върнем към историята.
Булфото
Като начало би трябвало де се каже, че макар всеобщото мнение, с термина македонизам се посочват два разнообразни по генезис и с радикално разнообразни цели негови разновидността.
Първият тип македонизъм се основава в българска среда и се изповядва единствено от българи. През годините и предвид на трагичните промени в политическата обстановка той има доста необятен кръг от проявления. От местен национализъм, разногласия за езиковите правила през Възраждането, през концепцията за автономност на ВМОРО и даже за самостоятелна Македония на Вътрешна македонска революционна организация на Иван Михайлов, до потреблението му за блокиране на сърбизацията в кралска Югославия. Въпреки своята многоликост той има една обща основна характерност – усещане и блян за опазване българските корени и връзките с България.
Вторият тип македонизъм се формулира като кабинетна политическа теория и се постанова от среди и сили отвън българска среда. За негов основоположник се приема учения, политик и посланик Стоян Новакович през 1887 година, който Сърбия е изгубила войната с България, а Русия е скъсала връзките с нея. Именно оттогава до през днешния ден Русия залага на Сърбия като неин стратегически сътрудник и проводник на Балканите. Русия поддържа този македонизъм, тъй като е против българските желания и за опазване на статуквото. Неговото идейно ядро е изказванието, че македонците са обособен народ, който няма нищо общо с българите. Именно затова се съчинява македонска история посредством кражба на българската след чудовищни и нелепи фалшификации.
Отново с претекста за стабилизиране на разтърсеното статукво на Балканите през 1934 година Съюз на съветските социалистически републики посредством Коминтерна постанова този македонизъм като наложителен за всички комунистически партии. Факт е, че заради малобройността на комунисти и омразата към сръбското насилничество в кралска Югославия голямата маса от популацията резервира българското си съзнание. За да реши този проблем Тито издига концепцията за основаване след войната под комунистическо управление на нова, федеративна Югославия, в която Македония ще е обособена република. Така остарелият сръбско-руски и на основата на коминтерновския е трансформиран в югославско-комунистически македонизъм. Това изяснява и за какво районен съд Македония е най-югоносталгична страна, а Тито е свещена икона.
Трябва да се каже, че и преди, а и по-късно решение по-явно или скрито македонския въпрос е непрестанен източник на конфликти сред българските и югославски комунисти. Поради това, че те се придържат към двата различни македонизма, и официално следват едни и същи наставления изначало водят подмолна битка, а най-после, като ръководещи стигат до изострен конфликт по македонския въпрос.
Във Вардарска Македония югомакедонизма мъчно си постанова и заради настроенията на хората, а и на мастните комунисти. След самоволното им разединение и присъединение към Българска комунистическа партия Тито мъчно постанова властта си над локалните комунисти, макар наложената от него и отстояваната и до през днешния ден теза за българския фашистки окупатор, която поставя тъждество сред българин и фашист. След войната хиляди са съдени и репресирани на това съображение. Едва след разрива му Сталин през 1948 година заелите управителните постове в републиката, само че несъгласни с югомакедонизма са свалени и репресирани с обвиняването, че са сталинисти. Последвалото слагане на републиката под цялостен полицейски надзор и всеобщите репресии пречупват съпротивата и постановат формалния македонизъм.
Българските комунисти по разпореждане на Сталин правят неповторимо в международната история закононарушение – принудително македонизиране на българите в Пиринско. Под публичен напън през 1963 година приключват политиката на македониация, а след 1968 година и намерено се опълчват на подправянето на българската история и антибългарската политика в Република Македония. След 1989 година това национално изменничество справедливо бе жигосано, Георги Димитров не е тачената персона, а тези събития се учат в учебно заведение.
След разпада на руската империя и Югославия се очакваше че България и Република Македония, освободени от политическо менторство и тръгнали по пътя на демократичното си развиване естествено да се сближат. Това възобновява подтиснатия, само че неуреден конфликт сред двата типа македонизъм.
Факт е, че първия водач на определяната като бугарашка ВМРО-ДПНЕ Люпчо Георгиевски става и министър-председател. В момента той има и българско поданство. Водена от вековните ѝ сантименти България направи доста –първа призна Република Македония, оказа помощ за интернационалното ѝ признание, даде ѝ икономическа и военна помощ. С външна поддръжка тайно управлението на Вътрешна македонска революционна организация ДПНЕ бе поето от Груевски, който върна партията в руслото на сръбския юго-комунистически македонизм, който даже надгради с политика на антиквизация - т. е. претенцията, че днешните са директни наследници на античните македонци. Така, с изключение на към българската те посегнаха и на гръцката история. Само че гърците реагираха остро и ги сложиха в цялостна интернационална изолираност. За да излезе от задънената улица новият държавен началник Зоран Заев през 2017 година подписа с България Договор за другарство, добросъседство и съдействие, в който категорично е записано, че имаме обща история, а ние от своя страна признавахме съществуването на македонска нация. На процедура се признава, че актуалната македонска нация е основана на българска основа. През юли 2018 година подписва с Гърция така наречен Преспанско съглашение, с което се отхвърлят от политиката на антиквизация и претенциите към гръцката история. В резултат на тази политика през 2020 година Македония бе призната за член на НАТО.
Стремежът на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз има по-различна орис. Първият опит за започването на договаряния през октомври 2019 година е блокиран от френския президент Макрон, а втория – опитът на Германия през 2020 година да го рестартира е спрян от безапелационното противоречие на България. От тогава до в този момент сме обект на непрестанен напън да променим позицията си, въпреки други Балкански проблеми да са доста по-остри – Косово, Босна и Херцеговина, политиката на Сърбия, както и на Русия. Очевидно поради основаното усещане от нашите политици, че се държат като леконравни моми, които, като ги понатиснеш постоянно споделят „ да “.
Що се отнася до другояче симпатичното предпочитание на Кирил Петков да разшири, прагматизира и динамизира нашите връзки със Северна Македония, колкото и да привиква взаимни съвещания на държавните управления и да основава комисии, те ще имат същите алегорични резултати като при визитата му в Скопие. Причината е ясна – какво можеш да очакваш от договаряния с премиер, който още при стъпването в служба заявява, че няма да води договаряния по най-важния въпрос - за идентичността и езика съгласно формалния сърбо-югославски македонизъм. Резултатите от активността на смесената историческа комисия го демонстрират. Крайно време е да осъзнае, че за голяма част от българите с националните ползи не може да се прави бизнес. За него хиляди са проляли кръвта си. Социологията го демонстрира.
Какво е решението?
Първото, което би трябвало да създадем е ясно и изрично да заявим на всички, че трайно решение на проблемите с районен съд Македония не може да се реализира до момента в който в Скопие ръководят хора изповядващи антибългарския югомакедонизъм. Защото той е конструиран върху кражба на българската история и заради това в самата си същина е построен на основата на отрицанието и омразата и е идеология оправдаваща и насърчаваща принуждение над личното си население. Жертви на тази идеология и в югославска Македония и в Пиринския завършек на България са хиляди. Най-неприемливо е, че и през днешния ден това е процедура. На гонене и остракизъм се подлагат освен тези, които показват своето българско схващане, само че и тези към този момент 120 000, които на основата на потвърден от тях български генезис са получили българско поданство, без значение от това, че болшинството от тях се чустват македонци. Достатъчно е да загатна единствено два случая – настояването артиста Васил Гарванлиев да не бъде отдръпнат от присъединяване в състезанието не Евровизия, тъй като имал и български паспорт и опита на Заев да попречи избирането на Данела Арсовска със същото обвиняване Защо се прави това? Защото това разрушава сърцевината на югомакедонизма – че няма никаква връзка сред българи и македонци. Далеч по-голям е кардиналния въпрос - че се преследват хора поради генезис, което е процедура на тоталитарни идеологии и режими и е в прорез с фундаменталните правила на Европейски Съюз! При това се ползва към български, а затова и европейски жители.
Тази политика е законосъобразен резултат от дълбоките страхове на образувания в югославски шаблон хайлайф край Вардар. Първия боязън е, че този бързо разрастващ се развой прави освен законно, само че напряко неизбежно желаното от България регистриране на българите като една от държавотворните общности в македонския Устав (Конституция). Вторият боязън е още по-голям – това потвърждава българската, а и неоспоримата научна теза, че образуваната в Северна Македония нация е политическа, основана в рамките и методите на тоталитарна държа на основата на българската. Това, че имаме общо минало сякаш го бяха признали с контракта от 2017 година, но през днешния ден още веднъж отхвърлят.
Ако и когато създадат тази крачка ще отпаднат всички разногласия сред двете страни ще се отворят необятно вратите за всестранно съдействие сред двата приятелски народа в границите на общия европейски дом. Впрочем, множеството от актуалните народи са политически (като да вземем за пример американската) и това не е спънка за тяхното сполучливо политическо, стопанско и културно развиване. Ако излязат от наследените щампи и мислят за своето бъдеще приемането, че са политическа нация ще реши и тежките им вътрешни проблеми. Защото всички, без значение от своя произход, ще се чустват част от една политическа и държавна общественост.
Вторият главен проблем на който би трябвало да намерим решение е външнополитическия напън за предоставяне единодушие за започване договаряния за приемане в Европейски Съюз с районен съд Македония и пакетирана с нея Албания. Палитрата на претекстовете е доста пъстра – непознаване на казуса, персонални и конюнктурни ползи и геополитически претекстове.
Независимо от претекстовете нашите сътрудници и другари разпореждат на македонизма обичайна му роля на стабилизатор на все по-неустойчивото състояние на Балканите. Те би трябвало да регистрират, че българската позиция към признание на действителностите в районен съд Македония на процедура поддържа тази позиция.
На нашите припряни западни патнтньори обаче би трябвало ясно да разбираем, че е от основно значение кой тип македонизъм посредством договарянията ще легитимираме и ще позволим да се упражява в нашия общ дом.
Трябва да стане ясно, че е рискова заблуда македонизмът да продължава да се приема за нещо единно. Всъщност легитимирането на превърнатия още веднъж в държавна политика и силово налаган и през днешния ден сърбо-руско-югославско-комунистически македонизъм по своята същина, като се изключи че е антибългарски, е и антиевропейски. Политическа слепота е да не се вижда, че той е в услуга на възходящите упоритости на Белград за изграждне на „ сръбски свят “ с антиевропейска устременост, зад който намерено стои Русия и все по-активно Китай. Тези обстоятелства и трендове заслужават доста по-задълбочен разбор на фона на възходящата настъпателност на Русия и намерено заявените ѝ упоритости да резервира Балканите за своя предпочитана зона навлияние.
Съвсем друга роля би имала районен съд Македония, когато нейния хайлайф, съгласно обстоятелствата признае, че македонската политическа нация поражда на основата на българската. Това, на основата на контракта ѝ с България и с легитимацията на Европейски Съюз ще стабилизира страната и ще ограничи външните въздействия върху нея. С този държавно следван и приет от България македонизъм двете приятелски страни биха имали безконфликтно и по-добро взаимно бъдеще в европейското семейство.
При досегашното държание на политиците в Скопие българското искане за съблюдаване и използване на към този момент подпсани контракти би трябвало да се поддържа и от нашите сътрудници. Очевидно е, че прецизното и изцяло осъществяване на двустранния ни контракт не е въпрос на двустранни връзки, а е тест за бъдещото държание на районен съд Македония в Европейски Съюз.
Анализаторите – непознати и наши - би трябвало да регистрират с изключение на отрицателните реакции в Северна Македония от българското несъгласие, само че и всеобщата фрапантна отрицателна смяна в българското общество вследствие на разочарованието от държанието на македонските политици. Те основават рискова хранителна среда за избуяване на антиевропейски и антинатовски настроения. Травматичен е загатна, че под външен напън след Втората международна война в името на светлото комунистическо бъдеще на Балканите, Европа и света жертваме своите национални ползи. Някак си страховито се набива аналогията, че в този момент още веднъж ни натискат, този път в името на общото евро-атлантическо бъдеще на Балканите, Европа и света отново ние да жертваме своите национални ползи.
За всички би трябвало да стане ясно, че проблемите на евроинтеграцията на районен съд Македония не са в София, а в Скопие. Именно там те би трябвало най-накрая да скъсат с мухлясалите щампи и стандарти и осветят постоянно нелицеприятните моменти в своята история и схващане. Те са, които би трябвало да решат кои са, какви са и накъде желаят да вървят. Ние благосклонно ги чакаме от десетилетия – можем да изчакаме още.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 142
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ